Часът е 12 през нощта,улиците са празни и изпъстрени с разнородни пликчета и фасове... Няма много хора.. Само сенки и забързани силуети. Хората са си у дома-сред еднообразния уют.На сигурно,където свободата е строго ограничена и познаваема..    

......... искам да допи6а това, но наистина заспивам...... може би утре когато случката от вечерта ще е придобила нови оттенаци;))))))
Та.. дааа.. На темата... След продължителната ми разходка из нощна София реших,че часовият пояс направо задължава една госпожица на токчета,която определено не е в секс настроение,да се ориентира към прибиране. С изумление установих,че бих могла да спестя 5лв за такси,пренасочвайки ги за нещо по-полезно от свецките разговори с таксиджията-например за цигари... Имаше градски транспорт все още!!! Седнах си кротко на спирката,преглътнах факта,че ще топля пейката почти 25мин.,запалих си и като апатичен мармот заоглеждах новите си владения,сиреч-Попа. Пияният в основата на паметника не ме смути-неговото присъствие там беше повече от очаквано... Шумните групички свежи студенти също. Но в цялостната картинка на площада имаше един силует,който не се вписваше в ситемата... Изправена до пътния знак "Спирането забранено!",гордо вперила поглед напред,стое6е странно облечена бабичка на около 90. В ръцете си стискаше огромна( а и според мен-адски тежка) раница с... цветя! Не просто цветя,а дворни,диви, селски цветя! От онези,които ухаят,онези,които отдавна ги няма по магазините... Цветовете им грееха със силата на полското слънце и сякаш  се надсмиваха над градските,мъждукащи,бледи светлини... Самата бабка грееше. Носеше плетена жилетка,която вплиташе в неправилна нишка всевъзможни и невъзожни цветове,широк орахжев панталон,модерно накъсан на места,планинарски обувки,каквито не се произвеждат от 68ма насам, и огромна сламена шапка,за която бях убедена,че е единствената нова придобивка по нея... Женицата стоеше като голяма ,лъскава брошка върху работнически униформа... Нямаше нищо общо със средата.Бабето беше, както би казала една залязла вече поп-фолк фурия-"като малко,пъстро цвете в този сив и скучен свят!" 
Гледах я втренчено около 10мин....Не можех да видя лицето и,но бях повече от сигурна,че ще го краси блага усмивка. Исках да се приближа,да разгледам този не-типичен,не-градски,не-пенионерски,не-безцветен субект! Някак си нейното стоическо висене до знака обаче издигаше невидим и непробиваем щит. Така стояхме двете,в двата края на автобусната спирка,още 10ина мин....докато тя наи-сетне се размърда.Стовари раницата на земята,седна до нея и си свали не само гарда,но и сламената шапка. Като в някоя реклама за шампоан от под сламата буквално се изсипа почти искрящо бяла,дълга до кръста коса... Сега бабката изглеждаше още по-странно,но и доста по-достъпно и аз използвах това. Отидох до нея и като абсолютен идиот,търсещ досег със същество от дръга планета, и предлогих ЦИГАРА?!  Тя се обърна към мен и очакваната благост се изписа по иначе тъжното и лице. Личеше и,че беше плакала дълго. Автобусът прекъсна този момент на опознаване. Качихме се и чак като стоварихме дружно ОГРОМНАТА раница на отделна седалка видях как на врата и се поклаща като заспало змийче ,черено траурно шалче... Баба Магда(така се представи старицата) засече погледа ми и кротко,но с неприкрита болка сподели:"Аз дядото доидох да погребвам. Искахме у село,ама кат се запанаха деца му,па го докараме тука. Горе на Ридо си бене приготвили местенце,с кмета го беме говорили,ама ония не ма чуват! Идваха последно преди 4 години да говорят за къщето.. да доидем у градо!Ама дедето инат беше-не се мести!  Па сега нема думата. Дойде у градо! стана никое врема ама младите ще разтурват градината да дигат нова къща,та аз оберех цвекетата да му ги носим на дедето на гробища,че кат наще на село другаде нема!" 
Случах бабката и не вярвах, и не разбирах. Все още не разбирам...
Тя слезе на следващата спирка,отказвайки твърдо помощта ми, и ме остави в някакъв объркан и адски НЕГРАДСКИ филм... 
Тъжното чувство,което остана в мен след тази късна среща ,беше породено от факта,че повечето днешни цветя намират своя самотен и студен край именно в обетованата градска среда...