Събота сутрин. Ден като всеки друг. Ден,който неименуемо идва след безсънната нощ.
Небето е чисто и нахално необятно,а градът под него-респектиращо самотен... Будя се,а не мигнах цяла нощ. Гледах записи на нечий друг живот и разбрах,че моят филм е започнал без мен... Хората в него пиеха и се смееха,пушеха и потъваха в сивкав дим,а аз стоях отстрани и просто чаках да свърши нощта. Чаках да видя изгрева на моя филм,където главната роля ще е запазена за мен...
Посрешнах изгрева.Ролята вече е моя...Добре че си я извоювах за 19 години.Но къде е слънцето сега?